Джак и Ема
Вики беше сладко момиченце, на девет години с тъмни, игриви очички и чипо любопитно носленце - наполовина палава, наполовина послушна. Неотдавна мама, тате и тя се преместиха от столицата в един хубав, голям град на брега на морето. Новото място се харесваше на цялото семейство с приветливото море, гларусите, слънчевите улици и пъстрите кооперации, но на Вики ѝ липсваха приятелите от столицата. Мама и тате, които много я обичаха и разбираха защо тъгува, обещаха да ѝ вземат едно кученце да я утешава, докато си намери нови приятели тук, в града на морето. Кученце!!! Мечтата на Вики!!! Сега тя се мушваше в леглото вечер, почиташе от някоя любима книжка и започваше да си мечтае за своето кученце...
В поредицата детски книжки, които издателство „Дъбови листа” отпечатва, се разказват истории за кучето Джак, котката Ема и малкото момиченце Вики . . . Обикновени случки и пътешествия, изпълнени с много любов, топлина и уют! По-нататък се появяват Фатиб (котка без козина), Маскулино (уличен котарак), Лъки-Алеко (гларусче) и други интересни герои.
Коя е Нуша Роянова? Много деца я познават, но специално за вас, решихме лично да я попитаме и ето какво ни разказа...
Аз съм Нуша. Родена съм в София 1969 год. ( израстнах в Родопите), през 1988 год. завърших Средно Специално Художествено Училище със специалност “художник-изпълнител”. В последните 20 години работих като художник и графичен дизайнер в България ( Пловдив, София) и САЩ (Бостън). Работих и като художник (детски илюстрации) в списание “Бърборино” (издателство “Фют”), художник на корици за детски книги към издателство “Скорпио”. Работя като преподавател по “приложни изкуства” и “изящни изкуства” в школа по рисуване „Дъбови листа” .
От юни 2015 г. Имам собствено издателство „Дъбови листа“. Първите книжки отпечатани през 2015 са : „Джак и Ема“, „Лекът на баба“, „Джак и Ема на хотел“. Винаги съм обичала приказките и като дете, и като по-голяма и досега . . .Когато се роди дъщеря ми Вики, съвсем спонтанно започнах да съчинявам истории и да и ги разказвам. Когато се появиха домашните ни любимци Джак и Ема често споделях с децата от школата техните истории и пакости. Не след дълго кучето и котката станаха доста популярни и започнах да записвам случките. После ги илюстрирах. За илюстрациите използвам смесени техники, моливи, пастели, акварел и „декупаж“. Децата от школата направиха подобни рисунки и съм сигурна, че ако има и други дечица, които искат да опитат да направят нещо красиво с тази техника, ще успеят, защото е много лесно. Трябва да имат красиви салфетки, лепило за делупаж и, разбира се, идеи. Децата обичат да измислят неща, да фантазират и затова книгите и рисуването са много полезни за развитието на духа и въображението.
Мили деца, малките, красивите моменти, които ни радват, правят ни щастливи и ни карат да се усмихваме, са навсякъде около нас. Търсете ги, откривайте ги, наслаждавайте им се! Направете си хубави огърлици от красиви преживявания, те ще ви топлят и помагат, дори когато пораснете. Заслужава си!
...Беше много горещ ден в началото на лятото.
Мама и Джак си седяха на терасата и мързелуваха на сянка. Джак подремваше доволно, но за всеки случай държеше едното си оченце полуотворено: да е готов, в случай, че стопанката отиде до хладилника и „изпусне“нещо вкусничко на пода. От време на време проръмжаваше и гледаше с любопитство кучетата, които минаваха по улицата.
Беше много, много спокойно в този летен следобед, ухаещ на цветя, море и пържеща се на съседната тераса рибка.
Мама и кученцето чакаха с нетърпение завръщането на тате и Вики от къмпинг, където бяха спали на палатки...
ARTCONTESTOR:
Когато решихме да направим тази публикация, се запитахме: Кого ви представяме? Авторът или творбите?
Прегледахме книжките отново и за първи път осъзнахме - творбите всъщност, представят автора...Една книжка, която така или иначе я има по книжарниците, не е обект на наша рекламна кампания. Позитивизма като основна линия на проекта който осъществяваме със сайта, облъчва от всяка дума в интервюто с Нуша Роянова, затова можем само да ви предложим да го изгледате на линка ТУК.
